В задушна майска вечер пред вратата на уважавания белочерковски търговец Бай Марко се появява непознат – Иван Краличът, избягал от заточение в Диарбекир, където бил изпратен за участие в бунтовете от 1868 г. Той се заселва в градеца под измислено име – Бойчо Огнянов – и застава пред децата като учител, а зад гърба им тайно изгражда революционен комитет в подготовка за въстание.
В три части Иван Вазов разгръща панорамен портрет на едно общество под игото: благородният Бай Марко, отдаден и на семейство, и на народна кауза; добросърдечният доктор Соколов, верен другар и патриот; Рада – сираче с несломим дух, чиято любов към Огнянов прераства в саможертва; Лалка, чийто живот се смазва от принудата на чуждо чувство и удара на предателството. Срещу тях – Стефчов, олицетворение на доносничеството и страхливостта, и Хаджи Ровоама, чийто злобен език се оказва не по-малко опасен от турски ятаган.
Романът следи как Огнянов се промъква сред ежедневието – народни събирания, черковни тайни, кафенета и женски метоси – и в същото време сплита мрежата на революцията. Когато истинската му самоличност е разкрита в пресата, той изчезва от Бяла черква, но се завръща, привлечен и от делото, и от Рада, и от предстоящото въстание.
„Под игото“ не е само исторически роман: то е хроника на едно пробуждане – болезнено, кърваво, и в крайна сметка неудържимо. Написан с лирически страсти и епически замах, той остава и до днес най-четеното и най-обичаното произведение на българската литература.