В едно българско градче, броени години преди Освобождението, животът тече в поредица от дребни триумфи и катастрофи: съседски кавги за капчук, правописни разпри и безкрайни дискусии за Източния въпрос. Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът са в спор от десетилетия; Иванчо Йотата кипи от всяка граматическа грешка; Хаджи Смион философства дълбокомислено и бяга страхливо. Докато хайдутите слизат от Балкана и светът около тях се готви да се обърне завинаги, чичовците седят в кафенето и спорят чий шаран е по-голям. С неподражаема топлота и безпощаден присмех Вазов обича героите си, жали ги и ги осмива едновременно. Всяко ново поколение читатели открива в тях своите съседи – и малко от себе си.
Като първа книга в трилогията „Бяла черква“, „Чичовци“ играе основоположна роля в света който Вазов гради и дава на поредицата някои от най-обичаните герои в българската литература, и запечатва образа на предосвобожденска България за всички поколения напред.