A Few Figs from Thistles

Малка книга с огромен пламък. Тринадесетте стихотворения и четирите сонета в тази стихосбирка от 1920 г. побират в себе си цял светоглед — дързък, елегантен и неудобно честен. Тук звучи и един специфичен урбанистичен глас: Ню Йорк от началото на 20-и век с неговите улични сцени, фериботи, нощни разходки, имигрантски квартали. „Macdougal Street“ и „Recuerdo“ улавят онова чувство на млада, уморена, смееща се свобода, което малко поети са успели да изразят толкова непосредствено.

Когато „A Few Figs from Thistles“ излиза през 1920 г., американската поезия е в разгара на радикален обрат. T.S. Eliot, Ezra Pound и техните съмишленици разбиват традиционните форми, отхвърлят рима и ритъм, строят фрагментиран, урбанистичен, „труден“ модернизъм. На този фон Millay изглежда почти контрареволюционна: тя пише сонети по шекспировски образец, рими с точността на класик, а дикцията ѝ носи отзвук от Keats и Marlowe. Но тази привидна консервативност е измамна. Точно в напрежението между старата форма и новото съдържание се крие нейната оригиналност – там, където модернистите изграждат дистанция и фрагментация, Millay залага на директност и мелодия — и постига нещо, което много от нейните по-авангардни съвременници не успяват.

Историята на американската поезия дълго я е подценявала именно защото е писала разбираемо и е смятала красотата за достатъчна цел. Днес тя се чете отново — и с основание.