Cowboys and Muses

Дебютната колекция от сонети на Bobby Longman представлява впечатляващ синтез между традиционната структура на английския сонет и съвременните гнетежи и радости на поет обладан от чувства за самопорицание, униние, и възвишение.

На повърхността на Cowboys and Muses лежи недоверие не само към типичните цели на изкуството като красота, дълбок смисъл и знание, но и към самото изкуство като цялостна практика; поетите са нападнати като лъжци, философията е порицана като безполезна, на моменти дори създателя на света бива смъмрен и неблагоприятно оприличен. Макар остротата си, колекцията никога не изпада в цинизъм и успява да намери доводи за възвишение и мъдрост, макар и в нетрадиционнни обекти.

Смъртта – една от най-постоянните теми в колекцията – е разгледана от всичкчи ъгли: понякога като дългоочкаван приятел, който спасява поета от живот който е изгубил смисъла си, а в други случаи като злодей който го лишава от едва-прохождащото му щастие.

Природата, най-често олицетворена чрез незабележими животни и растения, се явява като противовес и недостижима самоцел: за разлика от поета, който безспирно и рефлексивно интелектуализира околния си свят, природата около него блаженства в просто и безмълвно съществуване.

С Cowboys and Muses, Bobby Longman използва дълго изпитаната сонетна форма като щик срещу съвременни гризения. Резултатът е уверен и умел поетичен глас който се чувства еднакво в свои води из лирическите форми на миналото и гнетежите на съвремеността.